Artzone

Artzone

Сайтът за изкуство и култура
 
ИндексPortalКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Търсене
 
 

Display results as :
 
Rechercher Advanced Search
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Къде е коледното настроение
Чет Дек 12, 2013 7:08 pm by moredn

» Мисъл на деня
Чет Дек 12, 2013 7:03 pm by moredn

» Какво търсим тук?
Чет Дек 12, 2013 7:01 pm by moredn

» Идилия в бледи стихове
Съб Юли 20, 2013 12:15 pm by hrodopski

» Мъдри мисли свързани с любовта
Нед Юли 14, 2013 12:29 pm by moredn

» Колко жалко, колко болно
Пон Апр 29, 2013 5:41 pm by hrodopski

» Нож с две остриета
Сря Авг 22, 2012 7:31 pm by perfect_stranger

» Какво слушате в момента?
Чет Апр 05, 2012 5:23 pm by Glrk

» ПОКАНА - АРТ РЕЗИДЕНЦИЯ "СТАРОТО УЧИЛИЩЕ", 2012
Сря Апр 04, 2012 10:42 am by palica

Poll
Какво търсим тук?
Влизам, за да видя/покажа различни произведения на изкуството.
27%
 27% [ 6 ]
Любопитно ми беше в началото и се привързах към сайтчето.
27%
 27% [ 6 ]
Търся нови запознанства и контакти.
5%
 5% [ 1 ]
Разнообразявам скуката.
32%
 32% [ 7 ]
И аз не знам защо съм тук?
9%
 9% [ 2 ]
Общо гласове : 22
Навигация
 Portal
 Индекс
 Потребители
 Профил
 Въпроси/Отговори
 Търсене
Форум
Приятели:

Share | 
 

 Христо Смирненски

Go down 
АвторСъобщение
Geast



Брой мнения : 645
Points : 827
Reputation : 5
Join date : 13.02.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Христо Смирненски   Чет Мар 25, 2010 8:41 pm

Христо Димитров Измирлиев (Смирненски) е роден на 17 септември 1898 г. в град Кукуш, където получава първоначалното си образование. През 1912 г. започва Балканската война и българските войски освобождават Кукуш. (По силата на Берлинския договор част от Македония и Южна Тракия и след Освобождението остават под османско "присъствие".) Радостта на населението обаче е твърде кратка. След победата между балканските съюзници изникват разногласия, по вина на управляващите кръгове избухва Междусъюзническата война. Пред опасността от настъпващите гръцки войски жителите напускат Кукуш, градът е опожарен. Семейството на Димитър Измирлиев заедно с хилядите бежанци се отправя да търси спасение и препитание в София. Тук Христо се записва в Техническото училище, но заедно с братята и сестра си помага в издръжката на семейството - продава вестници.

    * разкази

    Из дневника на един английски поручик
    Гюро Михайлов пътува
    Очи
    Левски
    Лятна нощ
    Зидари
    Босоногите деца
    Приказка за стълбата
    Как ще си умра млад и зелен

    * стихосбирки

    Да бъде ден
    Стихове от 1917 г.
    Стихове от 1918 г.
    Стихове от 1919 г.
    Стихове от 1921 г.
    Стихове от 1922 г.
    Стихове от 1923 г.

    * фейлетони

    Благотворителност
    Рапортьор
    Писма до оня свят
    Писмо до провинцията
    Политическа зима
    Хляб и зрелища
    Рождество
    Епидемия от конференции
    Вечният фарисеин
    Нямате думата!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Madame Vilette
Потребител за месец март 2010 г
avatar

Брой мнения : 192
Points : 245
Reputation : 11
Join date : 02.02.2010
Age : 29

ПисанеЗаглавие: Re: Христо Смирненски   Чет Мар 25, 2010 8:53 pm

Аз съм почитателка на символизма и съм горда, че България може да се похвали с такъв уникален представител на това направление. Обожавам стиховете му - епохални са!

_________________
Face it, honey.
Prince Charming isn't coming.
He's living with Mr. Right.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Geast



Брой мнения : 645
Points : 827
Reputation : 5
Join date : 13.02.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Христо Смирненски   Чет Мар 25, 2010 8:59 pm

Стиховете му ми харесаха още първият път щом ги видях, много ми харесва как пише и символите, които използва ^^ Може да се каже, че ми е любимият български поет.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Geast



Брой мнения : 645
Points : 827
Reputation : 5
Join date : 13.02.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Христо Смирненски   Съб Май 22, 2010 4:32 pm

    ЗИМНИ ВЕЧЕРИ

    Като черна гробница и тая вечер
    пуст и мрачен е градът;
    тъпо стъпките отекват надалече
    и в тъмата се топят.

    Глъхнат оградите, зловещо гледа всяка
    с жълти стъклени очи,
    оскрежената топола — призрак сякаш —
    в сивата мъгла стърчи.

    Странни струни са изопнатите жици,
    посребрени с тънък пух,
    и снегът, поръсен с бисерни искрици,
    хрупка с вопъл зъл и глух.

    А в мъглата — през безплътните и мрежи
    мълком гаснеща от скръб,
    младата луна незнаен път бележи
    с тънкия си огнен сърп.

    *

    Вървя край смълчаните хижи,
    в море непрогледна мъгла,
    и вечната бедност и грижа
    ме гледат през мътни стъкла.

    В стъклата с десница незрима,
    под ледния дъх на нощта,
    чертала е бялата зима
    неземни сребристи цветя.

    Но ето къщурка позната;
    в прозореца детска глава;
    и грубо гърмят в тишината
    пияни хрипливи слова.

    Завърнал се в къщи — безхлебен,
    пиян пак — бащата ругай:
    и своя живот непотребен,
    и своята мъка без край.

    Завесата мръсна, продрана,
    и едър мъглив силует
    размахва ръцете в закана,
    от помисли странни обзет.

    Децата пищят и се молят,
    а вънка, привела глава,
    сред своята скръб и неволя
    жена проридава едва.

    *

    Сякаш плачът и дочули са,
    сякаш са ехо в снега —
    звъннаха в сънната улица
    песни на скрита тъга.

    Трепка цигулка разплакана,
    сепна тя зимния сън,
    мигом след нея, нечакано,
    хукнаха звън подир звън.

    Пак ли са старите цигани?
    Пак ли по тъмно коват?
    Чукове, сръчно издигнати —
    сръчно въртят се, гърмят.

    Трепна в бараката сгушена
    пламък разкъсан и блед;
    а от стрехата опушена
    спускат се змийки от лед.

    Пламва стомана елмазена,
    вие се, съска, пълзи —
    с тежките чукове смазани,
    пръска тя златни сълзи.

    Синкави, жълти и алени
    снопчета пламък трептят,
    в огнен отблясък запалени,
    черни ковачи коват.

    *

    А навън мъглата гъста тегне,
    влачи своя плащ злокобно сив,
    и всуе се мъчи да пробегне
    остър писък на локомотив.

    Мяркат се незнайни силуети,
    идат странни — странни гинат пак:
    електричен наниз морно свети,
    през завесите от черен мрак.

    И в мъглата жълтопепелява,
    в нейното зловещо празненство,
    броди тежко, неспокойно плава
    някакво задгробно същество.

    Той е — слепия старик се връща,
    с него натоварено дете,
    потопени в хаоса намръщен,
    бавно, бавно се разтапят те.

    Братя мои, бедни мои братя —
    пленници на орис вечна, зла —
    ледно тегне и души мъглата, —
    на живота сивата мъгла.

    Тежък звън като в сън надалеч прозвъни.
    Полунощ ли е пак?
    В уморения мрак
    като копия златни пламтят светлини
    и се губят по белия сняг.

    Струят се без ред бледожълти петна
    от прозореца в скреж,
    и — разкъсващ, зловещ —
    през стъклата процежда се плач на жена,
    и горят и трептят свещ до свещ.

    *

    Сред стаята ковчег положен,
    в ковчега — моминско лице,
    и жълти старчески ръце
    у дъсченото черно ложе.

    Проточено ридай старуха,
    нарежда горестни слова,
    в миг потреперва и едва
    сподавя кашлицата суха.

    Неясно по-стените голи —
    пробягват сенките завчас;
    пред мъничък иконостас
    детенце дрипаво се моли.

    В прозореца свещите бледни
    целуват ледени цветя,
    и, в свойта кратка красота,
    цветята се топят безследно...

    *

    И пак край смълчаните хижи
    вървя в бледосиня мъгла
    и вечната бедност и грижа
    ме гледат през мътни стъкла.

    Като че злорадствени песни
    напяват незнайни беди,
    и трепнат, угаснат и блеснат
    над затвора двете звезди.

    А спрели за миг до фенеря,
    чувалчета снели от гръб,
    стоят две деца и треперят
    и дреме в очите им скръб.

    И сякаш потрошена слюда,
    снежинки край тях се въртят;
    и в някаква смътна почуда
    децата с очи ги ловят.

    А бликат снежинки сребристи,
    прелитат, блестят кат кристал,
    проронват се бели и чисти
    и в локвите стават на кал.

    "Работнически вестник", 27.01.1923
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Христо Смирненски   

Върнете се в началото Go down
 
Христо Смирненски
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» 2 юни – убийството на Христо Ботев
» -=Flood=-
» МИСИЯ СТРАНДЖА-22-26септември.

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Artzone :: Творчество :: Чуждо творчество-
Идете на: